Мартенска работилница II част

Тази вечер минавам набързо за да покажа последните мартенички приготвени от нас. Макар че би било напълно справедливо да кажа от мен, защото търпението на малкия ми помощник бързо се изчерпа и тази вечер ме остави сама на фронта.

А на следващата мартеница първоначално сина ми възклина "Я каква ракета", след няколко секунди асимилация на видяното допълни "Добра е тази акула чук. Това ще е моята мартеница":)

И накрая обикновените двуцветни вързанки за ръце, на мен лично сами най-любимите.
И не ми остава нищо друго освен да ви пожелая да сте румени, засмени и да не се отървете от здраве!!! Весел празник!



Мартенска работилница I част


У дома е пълна тишина...Димитър е на ски, Тошко се е кротнал с четка и бои и твори ли твори. Подаръците за утрешния двоен юбилей на вуйна и вуйчо вече са опаковани. Виното е налято в любимата ми чаша и е време да разкрия последните новини около нашата домашна мартенска работилница. Незнайно как, месец февруари бързо премина през мен, с новите задължения в работата /човек дори и добре да живее в един момент се сбълсква със задълженията на project assistant и разбира, че живота не е много розов:)/, с командировката на Димитър, с променливото настроение на времете и докато се усетя у дома получихме първите мартеници от бабите и дядовците. Добре поне, че си бях отделила по няколко часа последните дни за да започнем с изработването на мартениците у дома, тъй като в списъка за децата от градината, които според Тошко задължително трябва да получат мартеници вече бройката е 16:) Като включим учителките и любимата ни леля от градината, както и разбира се старшата сестра, нещата не са за подценяване.
Тази година се насочих към филца като материал, защото с него се работи бързо и могат да се направят ефектни мартеници под формата на брошки, гривни и всякакви други форми, стига да имате достатъчно добра ножица и нерви:)
Днес пуснахме първата партида мартеници за бабите и дядовците. За бабите направих брошки. Това е мартеницата за свекърва ми, първата направена от мен за тази година. Толкова ми хареса, че тайно се надявах да си остане за мен, но Тошко днес разпределяше коя за кого и избра тази да е за баба Нина.

 Мартеницата за майка ми може да се носи и като гривна и като брошка. Предполагам, че тя ще заложи на последното:)
Мартеницата за баба ми е съвсем семпла, направена от филц и бял конец във формата на цвете.
За мъжете изплетохме гривни, като Тошко се опита да ми покаже как се прави най-обикновената гривна, от бял и червен конец, тъй като и аз бях забравила. Оказа се, че и детето нещо е позабравило и след няколко, забележете, няколко неуспешни опита прибягнахме до помощта на интернет и съвсем естетвено попаднахме на клипче, в което цялата процедура бе така подробно представена, че чак ни стана чудно как не сме се досетили и сами:)
За дядовците изплетохме по засукани гривни с по три, четири и пет конеца.



Днес успяхме дето се казва да хванем последния влак, в случай последния час и да изпратим готовите мартеници по пощата за да зарадват любимите ни хора на първи март. Засега толкова от нас. Детето приключи с рисунките, Димитър все още е на ски, анимационното филмче вече е свалено и ни предстои една приятна киновечер. Хубав уикенд!



На 60...

Много се изкефих на последната поръчка,
за две дами на по 60 години!
Опитах се да им направя по-изчистени и семпли картички:

В първата използвах от любимите ми клонки на Рони



А във втората вързах панделките по начин, който видях от Чона Камджалова,
която ми е фаворит:





Хубав ден!

Зимно цвете


Така, ще пиша пак за плетивата и за цветята, и по-специално за първия си шал. Да, знам, че тези които следят блога от самото начало ще си кажат “А какво стана с прословутата шапка?”. Признавам, че вдъхновението ми ме остави някъде на 13-14 ред от плетката и шапката за съпруга ми чинно си чака реда, прибрана в шкафа с преждите. А и той милия след дълго и търпеливо чакане и съобразяване с множеството ми ангажименти в крайна сметка си купи зимна шапка и така разтовари съвестта ми от угризението за неспазеното обещание. Но да се върнем към моя шал. Гардероба ми е пълен с плетени от мама шалове. Различни по цвят, материя и дължина те очакват с нетърпение да се превърнат в част от зимната феерия, но тази година исках да пробвам нещо различно. Шал, който да не е стандартен, в смисъл дълъг, който да увия около глава, а по-скоро нещо средно между шал и външна яка. Спомняте ли си онези шапки космонавчета, които носехме като малки. Дълги фунии, които се нахлузват върху главата и има отвор само за лицето, моята любомиа шапка беше с висящ пискюл с топче отзад. Та идеята тръгна от тези космонавчета, спрях се на модел при който се изплита един сравнително дълъг правоъгълник, чиито краища са зашиват, но да не ви обръквам с повече обяснения. Вижте го
 
И най-естественото цветно допълнение за шала се оказа разбира се зимното цвете. Защо зимно... защото е изплетено:) 
 
Така и шала си избра своето име Зимно цвете. И като стана въпрос за цветя през зимата, ще ви призная, че те са моята слабост. Вдъхновена от зимното си цвете направих още няколко цветя от филц, които могат да се носят под формата на брошки, диадеми и дори гривни.

 
Запленен от творческия хаос у дома,  обграден от пръснати парчета филц, конци, копчета и други материали Тошко ме помоли да направя няколко гривни за момичетата от училище. Избрахме леки материали като филц, копчета и мъниста и направихме няколко гривни, от които успях да снимам само две:) пеперуда и цвете.
 И така всички у дома бяха доволни, аз от шала и зимните си цветя, Тошко от подаръците за децата в градината, а съпруга ми от двата часа творчество, на фона които той успя спокойно да се наслади  на любимата си книга.

За книгите...

Миналата седмица,
може би провокирани от публикацията на Стела за кногоразделителите,
получих две поръчки.
Беше малко странно, защото до сега не бях правила такива неща,
но пък много се зарадвах, че ще пробвам нещо ново.

Вече съм ги дала и мога да ги покажа:

Този е за една меломанка,
с изписани мои:) любими групи и изпълнители,





този пък имаше нужда от спирала:)



Поръча ми ги Зори,
чиито озарения доста ми допаднаха:

А вторите направих с много ентусиазъм!

Два женски,







и два мъжки,
при които заложих на напоследък много
любимото ми кафяво:)





Хубав и усмихнат ден:)
Красиана

Не остарявай любов


Тази вечер съм много изморена след прекрасните почивни дни в планината и не мога да си събера мислите. Не знам какво да напиша по повод Свети Валентин, а може би и не е нужно, защото любовта няма нужда от думи и обяснения, от доказателства под формата на обещания и подаръци. Синът ми преди няколко дни ме изненада ес думите: “Мамо, снощи сънувах прекрасен сън. Ѝмаше едно момиче и аз, това беше любов. Беше много красиво”. На въпроса ми “Какво е според теб любовта?”, той отвърна “Не ми се говори повече, казах ти, беше красиво”. Да, любовта внася в живота ни красота, дарява ни с усещането, че света е специално място, че ние сме специални. В нашето семейство не сме страстни фенове на Свети Валентин, даже по-скоро отдаваме почит на Трифон Зарезан, но това не ни пречи да си създадем една по-специална атмосфера. Затова и тази година наблегнахме на украсата и пренебрегнахме подаръците. В стаята на сина ми заложих на висящите от тавана сърца.
 
В дневната направих сърца от тел, които обвих с конци и прежда.

 
И разбира се валентинките. Тази година те вече са две. От мен за него.

 
И от сина ми за В. от градината, за която все по-често слушаме у дома:)
 И не мога да не се сетя за прекрасния стих Не остарявай любов на Недялко Йорданов поднесен ни под формата на песен от Михаил Белчев.

Не остарявай любов,
във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност
още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги
от минали страсти -
звън на решителна битка
за невъзможното щастие.

Не остарявай любов,
толкова страшна и дълга.
Опроверганото време
ляга унило на хълбок.
Нека все тъй да гризеш
на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш,
рано е да се прощаваш.

Не остарявай любов,
чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така
в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм
глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра,
всичко е само спектакъл.

Не остарявай любов,
ето завесата пада.
Кратък поклон и тръгни -
гола, нахална и млада.
С нокти и зъби до край -
своята чест отстоявай.
Не остарявай любов,
моля те, не остарявай.

Да вдигнем чаши за онази любов, която насища живота ни! Желая ви много приятни емоции утре и прекрасна седмица!

За сладък сън


Не знам как е у вас, но в нашето семейство сме два поспаланковци, аз и Тошко. Можем да спим навсякъде и по всяко време. Това особено се отнася за мен, обожавам да спя и да сънувам. Понякога сънищата ми са пъстроцветни и наситени като детски калейдоскоп, а понякога мрачни и страшни, но винаги се чувствам все едно живeя още един живот. Навремето имаше един детски филм, за едно момиченце, което живееше един живот наяве и съвсем различен, когато спеше. Просто се пренасяше в един друг свят. Затова и съчуствам на хората, които страдат от различни форми на безсъние. За жалост съпруга ми е точно от тях. Разбира се, причината се корени в стреса, във всекидневното напрежение, в липсата на време за спорт, в липсата на баланс между физическо и умствено натоварване. Пробвал е какви ли не билкови препарати, сиропи и хапчета без успех. Наскоро във вестника ми попадна една интересна информация за български билкови възглавници, които предизвикали фурор на някакво изложение в Берлин. Поразтърсих из интернет с надеждата, че ще открия фирмата производител, но попаднах на дори по-интересни неща като как са прави билкова възглавница. Основните билки, които спомагат за добрия сън са: суха лавандула /цвят/, суха върбинка /цвят/, хмел /сухи стебла/ корен от теменуга /стрит на прах/. Възглавничката се прави с размери 3 на 3 см или 5 на 5. Поставя се под голяма възглавница и е препоръчително вечер да се размачква, за да се усили аромата на билките. При едно излизане по друг повод минах случайно край билковата аптека в София, която се намира в една пресечка на уличка Шишман и си взех лавандула и хмел. Това бяха билките, които запомних:) И тъй като сме в месеца на любовта, реших да направя една възглавничка с форма на сърце. От наличните у дома платове изрязох две сърца, съших ги и напълних с билките.

 
Получи се много ароматна и закачлива възглавничка.

 От все сърце се надявам този лек за сладък сън да има бързо и дълготрайно действие. Хубав и приятен ден ви пожелавам и ви поздравявам със стиховете на Дамян Дамянов и по-специално със "Остани тази нощ".

Остани тази нощ! Тук при мен остани!
Двете тежки врати на любовта ще ни скрият.
Ще ни пазят отвън тези неми стени.
За една нощ сами ще избягаме ние.
Ще избягам във теб, ще избягаш във мен.
В тиха златна гора ще потънеме двама
и ще гоним насън оня дивен елен,
който бяга във нашите сънища само!
Остани тази нощ! Твоят сребърен сън
ще е моя загадка и дъх в тъмнината!
Остани тази нощ! Като куче отвън
ще ни пази до утрото будният вятър...
Остани тази нощ!...Остани!...Остани...
И прекарай ръка по лицето ми тъмно -
като в лист изпомачкан мойте бръчки махни!
...А когато от наште целувки се съмне,
и когато се вдигне небесния кош,
ти излез, разкажи по най-бързия вятър
за човешката обич и за нашата нощ -
и ще стане по-светла земята


За Дачи:)

Ангелче с подкова в ръка,
много ми хареса да ги рисувам!



И розова красотичка за малка и
дългоочаквана дама!



А Дачи всъщност се казва Даниела Соколова
и е написала една от любимите ми книги:
"Пухкава приказка".

Ето тук е нейния блог:

Приятен и усмихнат ден от мен!