Предколедно настроение

Остават само 24 дни до Коледа и сега е време за поставяне на предколедния календар и украсата на входната врата. Лично аз много харесвам и двете, макар че си признавам, че  тази година ще слагам за първи път украса на входната врата. Докато разглеждах блоговете попаднах на блога на Elise и на най-невероятния коледен венец от картон и копчета. У дома все още има един кашон, който сина ми използва за по-бързо разчистване на стаята си:) Оставаше само да си купя копчета, и днес с Тошко си взехме едни много ефектни червени копчета. След вечеря изрязох парчетата, а Тошко ги налепи част от тях с цветни хартии, а друга част оцвети. Следвах инструкциите от блога, но венеца ми стана по-малък и който е рязал кашон напълно ще ме разбере. Ето го и нашия коледен венец. Утре сутринта ще го закачим на входната врата.

 

Историята на предколедния календар е по-дълга. Миналата година облепихме една кутия от обувки с шарена хартия, опаковах малките лакомства и вързах към всяко едно от тях номерче с числата от 1 до 24. Така всеки ден сина ми си издърпваше по едно и деня му започваше с вкус на шоколад. Тази година реших да направя такъв календар, който да използвам всяка година. За тази цел се спрях на календар от плат. Единствената пречка пред осъществяването на този ми грандиозен ако мога така да го нарека план бе липсата на шевна машина, на платове и най-вече на шивашки умения. Не че не мога да зашия едно копче, но общо взето това е границата ми на шивашка сръчност. Но както казват американците, няма проблеми, има само предизвикателства. И така се обърнах към човека в нашето семейство, за чиито тактически умения легенди се носят, а именно ...свекърва ми. Не, не си мислете сега най-лошото, много добре се разбираме с нея, просто тя е невероятна, само и поставете задача и за 24 часа всичко е решено. И така поставих и аз задачите да намери платове и човек, който да ушие календара и щом пристигнахме в Смолян /забравих да спомена, че мъжа ми е от там/ и платовете и шивача бяха налице. За последния мога да кажа, че толкова позитивен човек рядко се среща дори и в наши дни, когато позитивното мислене е издигнато в култ. Обясних на Венета /така се казва жената, изпод чиито ръце се роди нашия предколеден календар/ идеята си, дадох платовете и на другия ден тя ми показа това.

 

Ха, заболяха ли ви очите от толкова цветове? И мен в началото така ми подейства, но аз част от екипа на Шареното ли съм или не. Всъщност колкото повече го гледах, толкова повече ми харесваше и докато си пиехме истински родопски чай и си бъбрехме Венета довърши вече започнатото.

 

Ето ги двете ми помощнички – Нина /свекърва ми/ и Венета. И ако всички джуджета на Дядо Коледа са като тях вече разбирам как успяват да направят щастливи толкова много деца по света.

Разбира се това не беше края, трябваще да пришия номерче на всяко джобче от 1 до 24 и да купя лакомства. Спрях се на бонбони и шоколадови яйца, но не ми достигнаха за две джобчета. И тогава ми хрумна идеята да направя две карти за съкровища и да скрия лакомства или малки подаръчета. Тук на помощ се притече съпругът ми, който нарисува истински пиратски карти, а аз ги запечатах с восък, като написах все пак датата, за да знам кога да приготвя подаръчетата и да ги скрия.

Ето го и вече пълния с изненади предколеден календар. 

 

Остава само да го закача в стаята на сина ми за да я изпълни с много, ама много предколедно настроение.