Ах, Елхата!

Не знам за вас, но за мен очарованието на Коледа се крие Елхата. Без нея нито вкуса на меденките ще е същия, нито грееното вино /ако пиете такова/ ще ни стопля сърцата. Елхата поставя началото на празника и подклажда неговото очарование чак до Йорданов ден, когато по стар стил се развалят елхите и се обръщаме заредени с любов и надежда към Новата Година.

Пристрастеността ми към елхите пролича и в картичките, които направих за близките си хора. Дори оценката на сина ми Тодор бе категорична: “Ех, мамо, ти все елхи правиш. Направи един Дядо Коледа”. Е, добродушният дядо все още е висока летва за мен, но един ден, кой знае:) Засега вижте част от коледните ми картички.

 

Тази година реших елхата ни да е по-различна. Не знам нищо за отглеждането и пресаждането на елхи и затова отдавна съм се отказала да си взимам истинска елха в саксия. От друга страна многообразието от зелени, бели, пълни с шишарки и всякакви други изкуствени елхи ме пресити. Затова реших да се спра отново на комбинацията от вълна и Коледа. Първоначалната ми идея бе да изплета нещо като конус, който да поставя върху предварително изработен скелет. С течение на времето на фона започването на работа тази идея избледня и се измести от един по-опростен вариант. Нужни ми бяха лист зелен картон, лепило и зелена прежда. При изработката на конуса се включи активно мъжа ми, който с инженерна мисъл и пергел в ръка го разчерта. Следващата стъпка бе да залепя преждата върху конуса и се получи това.

 

След това настъпи най-забавната част – украсата на елхата, която е дело на сина ми Тодор. Извадихме миналогодишните играчки от солено тесто, част от тях са наше дело, други сме получили като подарък.

 

 

 

 

Разбира се има и купени през годините играчки, като любимите ми фигури на кон и дядо Коледа.

 

Спазвам традицията всяка година да правим или купуваме по една нова играчка. Това ще правим следващата седмица. Около елхата поставихме отново коледни акценти. Ангелче, подарък от близка приятелка, с която като че ли времето и дистанцията се опитва да ни раздели, но ще видим:)

 

 

И като завършек на тази феерия на върха на елхата поставихме една коледна звезда. Идеята взех от блога Muffin Tin Mom.

И когато всичко изглеждаше към края си, сина ми реши, че Коледа е празник на самия Дядо Коледа, затова и той трябва да получи един вид картичка и поздравления и му написа писмо.

 И така, ето я и нашата елха! Ах, елхата!