Време за рисуване

И то на....чаши. Идеята ми хрумна по време на първия ми работен ден на новата работа след като тъжно съзерцавах пластмасовата си чаша за еднократна употреба, в която пиех чай. Ръчно изрисувана чаша, в която да се наслаждавам на чая и кафето си е равносилно на всекидневна доза слънчево настроение в офиса. Споделих идеята у дома и разбира си сина ми Тодор бе във възторг дотолкова, че лично настоя той да избере чашите.

И така в слънчевата неделя след почистването на вътрешния ни двор със съседите, на фона на детски смях и игри, двамата с Тошко се запътихме към Комо, където след десетминутно разглеждане и умуване погледите ни се спряха върху две чаши – едната висока,  а другата тумбеста. Решихме  най-важният процес,рисуването, да се състои в късния следобед, за да имаме на разположение още няколко часа, които в съчетание със следобедния сън да ни помогнат да дадем най-доброто от себе си.

И така, момента настъпи, приготвих чашите (предварително измити и подсушени) и извадих единствените налични маркери за порцелан в синьо и оранжево. Трябва да знаете, че рисуването с маркер върху чаша не е никак лесно, защото маркера се плъзга лесно по повърхността, а рисунката много трудно се изтрива ако допуснете грешка и често остават малки точици . Затова психически подготвих сина си да не се отчайва, ако нещо не стане както трябва, а да се отпусне и да се наслаждава на момента. Всъщност единственото му опасение бе да не копирам неговата рисунка и то мигом се разсея като видя, че аз започвам да рисувам малки елхички. Да, елхи! Коледа нахлу в мислите ми още с първия сняг и противно на очакваното дори пролетното време навън не може да я разсее. Вече мисля за коледни украси, подаръци, колендари, а какво по-хубаво е да започна с една коледна чаша. Реших да заложа на малките елхички по цялата чаша и вижте какво се получи.

 

Като погледнах чашата на Тошко в началото ми се стори, че се е опитал да рисува джуджета:))) Да ама не, оказаха се картофи. Конкурса за рисунки в любимото му списание Бърборино на тема “Любими мой картофчо”, вкара картофите в дневния му ред и, те буквално присъстваха във всяко негово занимание. Ето и неговата чаша.

 

А ето и неговата снимка.

Оставих чашите да изсъхнат за около четири часа, а после ги сложих във фурната, включих на 170 градуса и ги държах 30 минути, след което изключих фурната и ги оставих в нея цялата нощ. 

Прекарахме си страхотно и вече имам не една, а две дози слънчево настроение в офиса си!