Коледен поздрав

Преди повече от година, на едно от заниманията в стаята за игра Ри-ри-ра Тошко разбра какво представлява писмото и какъв е неговия път. Дотогава той го свързваше единствено с идването на Дядо Коледа и изведнъж осъзна, че това е още един начин да се свържеш с любим за теб човек за да го зарадваш или да му благодариш. Преди няколко месеца по негово настояване двамата направихме пощенска кутия от кутия за обуки, която изрисувахме и на която изписахме името Тошко, да се знае кой е получателя на писмата в нея и я поставихме пред входната врата. В резултата на тази домашна операция той получи редица писма от бабите и дядовците си, от братовчедите, от леля си, та дори и от домашните любимци, които живеят при баба и дядо. В един момент писмата спряха да пристигат и Тошко леко се разтревожи, но след като си даде сметка, че самият той не е пращал писма откакто притежава кутията реше, че е време да започне. И тъй като наближава Коледа решихме да изненадаме любимата му леля, която в момента живее извън България с един Коледен поздрав. След кратко умуване какво да съдържа писмото реших да направим картичка, някаква дребна украса за офиса и играчка за елха. Впоследствие Тошко добави и рисунка.

Относно правенето на картички трябва да призная, че съм пълен аматьор, професионалиста в тази област е Краси. И тъй като не разполагам почти с никакви материали реших да изработя картичката от прежда. Не знам защо в главата ми изплува картичка на снежен човек от прежда. И за пробен опит очертах един кръг върху лист хартия, намазах го със сухо лепило и отгоре започнах да поставям преждата, следвайки очертанията на кръга. И се получи това.

 

Хареса ми и реших да залепя прежда и от другата страна, да го изрежа за да се превърне в ефектна играчка за елхата.

 

За самата картичка използвах тъмно син картонен лист прегънат на две, очертах три кръга с пергел и по същия начин залепих отгоре бяла прежда. Да ама, истинският снежен човек трябва да има морковен нос, очи и копчета, метла и тенджера за шапка. Очите и копчетата направих от черен лист, който перфорирах, носа отново от оранжева хартия, а шапката и метлата от прежда. Трудно се работи с прежда и лепило, но горе долу се справих. И толкова ми допадна тази идея, че смятам скоро да я доразвия.

 

Тошко докато ме гледаше взе да прави рисунка от остатъците прежда и доста се поизмъчи, защото се опитваше да сложи лепилото върху преждата и после да я лепи, но успя да направи това. По неговите думи, това е момиченце и как няма да е, вижте само каква коса има.

Украсата за офиса я видях в един от много блогове, които следя. От един кашон изрязох елхичките, а Тошко ги оцвети. Щипките за пране са за основа, като ги оцветихме в черно, да наподобяват стъблата на елхите.

 

И четвъртият елемент от писмото е рисунката на сина ми. Това е леля му под дъгата. 

 

Нашия коледен поздрав е вече готов, остава утре да го пусна да поеме пътя си към към сърцето на една наистина специална леля.