Мартенска работилница I част

У дома е пълна тишина...Димитър е на ски, Тошко се е кротнал с четка и бои и твори ли твори. Подаръците за утрешния двоен юбилей на вуйна и вуйчо вече са опаковани. Виното е налято в любимата ми чаша и е време да разкрия последните новини около нашата домашна мартенска работилница. Незнайно как, месец февруари бързо премина през мен, с новите задължения в работата /човек дори и добре да живее в един момент се сбълсква със задълженията на project assistant и разбира, че живота не е много розов:)/, с командировката на Димитър, с променливото настроение на времете и докато се усетя у дома получихме първите мартеници от бабите и дядовците. Добре поне, че си бях отделила по няколко часа последните дни за да започнем с изработването на мартениците у дома, тъй като в списъка за децата от градината, които според Тошко задължително трябва да получат мартеници вече бройката е 16:) Като включим учителките и любимата ни леля от градината, както и разбира се старшата сестра, нещата не са за подценяване.

Тази година се насочих към филца като материал, защото с него се работи бързо и могат да се направят ефектни мартеници под формата на брошки, гривни и всякакви други форми, стига да имате достатъчно добра ножица и нерви:)

Днес пуснахме първата партида мартеници за бабите и дядовците. За бабите направих брошки. Това е мартеницата за свекърва ми, първата направена от мен за тази година. Толкова ми хареса, че тайно се надявах да си остане за мен, но Тошко днес разпределяше коя за кого и избра тази да е за баба Нина.

 Мартеницата за майка ми може да се носи и като гривна и като брошка. Предполагам, че тя ще заложи на последното:)

Мартеницата за баба ми е съвсем семпла, направена от филц и бял конец във формата на цвете.

За мъжете изплетохме гривни, като Тошко се опита да ми покаже как се прави най-обикновената гривна, от бял и червен конец, тъй като и аз бях забравила. Оказа се, че и детето нещо е позабравило и след няколко, забележете, няколко неуспешни опита прибягнахме до помощта на интернет и съвсем естетвено попаднахме на клипче, в което цялата процедура бе така подробно представена, че чак ни стана чудно как не сме се досетили и сами:)

За дядовците изплетохме по засукани гривни с по три, четири и пет конеца.

Днес успяхме дето се казва да хванем последния влак, в случай последния час и да изпратим готовите мартеници по пощата за да зарадват любимите ни хора на първи март. Засега толкова от нас. Детето приключи с рисунките, Димитър все още е на ски, анимационното филмче вече е свалено и ни предстои една приятна киновечер. Хубав уикенд!