Зимно цвете

Така, ще пиша пак за плетивата и за цветята, и по-специално за първия си шал. Да, знам, че тези които следят блога от самото начало ще си кажат “А какво стана с прословутата шапка?”. Признавам, че вдъхновението ми ме остави някъде на 13-14 ред от плетката и шапката за съпруга ми чинно си чака реда, прибрана в шкафа с преждите. А и той милия след дълго и търпеливо чакане и съобразяване с множеството ми ангажименти в крайна сметка си купи зимна шапка и така разтовари съвестта ми от угризението за неспазеното обещание. Но да се върнем към моя шал. Гардероба ми е пълен с плетени от мама шалове. Различни по цвят, материя и дължина те очакват с нетърпение да се превърнат в част от зимната феерия, но тази година исках да пробвам нещо различно. Шал, който да не е стандартен, в смисъл дълъг, който да увия около глава, а по-скоро нещо средно между шал и външна яка. Спомняте ли си онези шапки космонавчета, които носехме като малки. Дълги фунии, които се нахлузват върху главата и има отвор само за лицето, моята любомиа шапка беше с висящ пискюл с топче отзад. Та идеята тръгна от тези космонавчета, спрях се на модел при който се изплита един сравнително дълъг правоъгълник, чиито краища са зашиват, но да не ви обръквам с повече обяснения. Вижте го

 

И най-естественото цветно допълнение за шала се оказа разбира се зимното цвете. Защо зимно... защото е изплетено:) 

 

Така и шала си избра своето име Зимно цвете. И като стана въпрос за цветя през зимата, ще ви призная, че те са моята слабост. Вдъхновена от зимното си цвете направих още няколко цветя от филц, които могат да се носят под формата на брошки, диадеми и дори гривни.

 

Запленен от творческия хаос у дома,  обграден от пръснати парчета филц, конци, копчета и други материали Тошко ме помоли да направя няколко гривни за момичетата от училище. Избрахме леки материали като филц, копчета и мъниста и направихме няколко гривни, от които успях да снимам само две:) пеперуда и цвете.

 И така всички у дома бяха доволни, аз от шала и зимните си цветя, Тошко от подаръците за децата в градината, а съпруга ми от двата часа творчество, на фона които той успя спокойно да се наслади  на любимата си книга.