Предновогодишни размисли без страсти

Вече трета година поред се оказвам сама в София в дните между Коледа и Нова Година. Компанията, за която работи съпругът ми от няколко години спира работа от 23 декември та до Новата година, а тъй като той е от Смолян е съвсем естествено да се изселим за известно време там. Само аз мигрирам между София и Смолян, но пък се наслаждавам пълноценно на всяка минута прекарана там. И така и тази година, вече четвърти ден съм сама с мислите си в София. Това време ми пасва страхотно, успявам да се видя с приятели, да подредя къщата след Коледната суматоха и да се наспя:)

Но идва момент, когато отново не ме свърта на едно място и затова реших да изненадам утре семейството си /утре пътувам ура!/ с един домашен хляб и едни бисквити със сушени боровинки и стафиди, наречени Бисквитите на Хари Потър. А и Хари Потър харесвам, даже наскоро си дадох сметка, че от няколко години съм фен на детското фентъзи:) Но да се върна на бисвитите, те са по рецепта на Марабу с малки изменения от моя страна. Нужните продукти са:

500 грама бяло брашно

1 пакетче бакпулвер

220 грама масло

100 грама захар

110 грама стафиди

100 грама сушени боровинки

2 яйца

Маслото се нарязва на малки парченца и се омесва с брашното и бакпулвера до получаване на т.нар. хлебни трохи. Прибавят се захарта, стафидите /които предварително се накисват за около 15 минути с гореща вода и после добре се изцеждат от нея/, боровинките и всичко се разбърква добре. Накрая се добавят яйцата и се омесва тестото. Оформят се бисквите, които се редят в покрита с хартия за печене тава и се пекат в предварително загрята фурна на 200 градуса около 6-8 минути на вентилатор от двете страни.

Първият път, когато правих тези бисквити бе с помощта на сина ми и от бързина пропуснах да сложа бакпулвер, нямах бяло брашно и сложих пълнозърнесто, както и замених бялата захар с мусковадо. Получиха се невероятно вкусни бисквити. Днес заложих на бялото брашно, съвестно сложиш и бакпулвер, но запазих мусковадото. Залях стафидите с черен чай с аромат на карамел, любимият ми напоследък чай и в момента в кухнята се носят едни аромати:) Ето и самите бисквити минути преди да ги сложа във фурната.

 

А ето и резултата.

Колкото до хляба, нещата са по-стандартни, всичко в машината за хляб, тайната е в хубавото брашно. Още малко и ще стигна до етапа да си правя домашна закваска, засега разчитам на обикновената мая. Използвам случая да споделя със свекър и свекърва ми, любимия на моето семейство домашен хляб.

Ето, че дойде времето на сурвакниците. Последния път ви споменах за традицията относно тях. Всяка година дядо ми ходи за дрян и прави сурвакница, а майка ми я украсява. Трябва да призная, че тази година тя надмина себе си. Убедете се в това сами.

 

Но тъй като темата е Размисли, да се върна на предстоящото изпращане на старата година. За мен това бе година на промените: смених си работата, отдадох се на хобито си да майсторя разни неща, смених си и лекаря, а утре ще си сменя и прическата:) За новата година няма да правя осписък с обещания, отдавна разбрах, че 55 килограма са идеални за мен:) Но пожелания ще отправя смело към всички нас. Пожелавам през 2011 година:

Да сме здрави!
Да се събуждаме усмихнати и заредени с енергия!
Да обичаме и да бъдем обичани!
Да творим!
Да вярваме в себе си!
Да събудим детето в себе си!
Да проявяваме смело различието си, да се окрояваме и да правим света по-шарен!

А за мен и Краси си пожелавам Шареното да се превърне в нашето вълшебно място, пълно с любов и очарование за всеки посетил го!