В навечерието на Рождество Христово

Бъдни Вечер е....магията на празника постепенно прониква в душите ни. Сега е времето да сложим настрана всичко материално и да споделим с близките си единственото, заради което идваме на този свят, а именно любов и да се обградим само с хубави спомени. Като стана дума за спомени, у мен се е запечатала една снежна Коледа преди години в Тервел, когато у дома дойдоха коледари и пяха за къщата и за мен, за моето щастие. По случайност или не, година след това вече бях намерила своята половина, която изпълни сърцето ми и ме накара да се почувствам окрилена от любов. Обичам коледарите и се надявам другата Коледа и сина ми да ги види и да усети онова вълшебство, което навяват на талази песните им. Затова и всяка година по традиция дядо ми прави сурвакница на Тошко, а майка ми коледен венец. Но да оставим сурвакниците настрана, има още време за тях. Ето го нашия коледен венец, направен е от сушени сливи и захар.

По време на гостуването си у дома цяла седмица майка ми репетираше с него известната коледарска песен “Стани нине, господине, че ти идем добри гости...” и не само това онзи ден ги хванах, че гледат по You tube коледарски обичаи от Балчик и ми стана едно такова драго. И тази вечер прекарахме празника в компанията на едно истинско коледарче.

 

Другият важен елемент от празника е содената питка. Днес бях на работа до 17.30 :( /което отново ми напомня следващия път да си намеря такава работа, която да ми позволява напълно да се отдам на празниците/ и в бързината да направя питката пропуснах да сложа паричка за късмет. Затова пък вложих в нея много любов и се надявам да е на берекет и годината да пълна със здраве и късмет за всички. Като я омесих я сложих да си почине. 

 

После направих кръста.

 

Ето я изпечена.

 

Не успяхме да спазим всички традиции като първото парче да се сложи на иконата на Богородица и всеки, който става от масата да ходи приведен за да са приведени пълните с жито класове на нивата, но важното е, че споделих с най-близките си тези мигове. И сега, когато всички се по леглата остана да свърша най-най-важната част-опаковането на подаръците. Първоначално мислех да сложа подаръците в кошници, но навалицата по магазините ме отказа напълно от тази идея. Заложих на стандартните опаковки с нестандартни елементи. Това е подаръка за братовчедка ни Ели от Смолян, тя е на пет като сина ми и ще се зарадва много на тази енциклопедия за времето.

 

Опакована е в тази чудесна хартия от Весела, в нейния чудесен Bookshop, който всеки книгоман би оценил подобаващо. Оттам избрах и книгата. Аз добавих само бялото цвете. За подаръците за майка ми, свекърва ми и Венета из под чиито чудесни ръце излезе предколедния ни календар се спрях на стилна козметика, защото като едни истински жени го заслужават, както се казваше в една реклама.

Подаръка на Венета

 

Подаръка за свекърва ми

Подаръка за къщата на свекърва ми.

 

За жалост не успях да опаковам подаръците за родителите ми, тъй като майка ми днес отпътува за Тервел и й ги дадох направо. За баща ми подбрах различни видове брашна и зърна, тъй като скоро си купиха домашна хлебопекарна и ще ги оценят. Да са ми живи и здрави.

Подаръка за Тошко от мен и съпруга ми, отново избран в магазинчето за книги на Весела, а картичката е подарък от нея за него.

 

Остава само да се уверя, че всички са дълбоко заспали за да опаковам тъй желания подарък за Тошко от Дядо Коледа – китара, иска да стане рок зведа. Шшшт, тихо да не чуе някое дете, защото дори аз все още вярвам в магията на Коледа. Весели празници на всички. Бъдете здрави и заобиколени от любов!