Мартенско

Дълго време отлагах писането тук, въпреки многото идеи, проекти. Даже в момента не се чувствам някак на мястото си...Миналата година живота ми показа колко ценен и крехък е, как за миг всичко може да се обърне...но не искам и не мога да пиша за това...не тук и не сега....някой ден може би...

Отлогах, отлагах, но повече не мога...потопена в любовта на близките си и приятелите си чувствам как слънцето започва да сгрява сърцето ми и то постепенно се отпуска и дори изпада в блажена ленивост. И така настана момента за малко мартенско-пролетна феерия от топлина, любов и жажда...за живот. Може би няма случайност в това, че март е месеца на жената, когато всичко се събужда от зимен сън, а земята се разпуква дарявайки живот. Решихме за поредна година да поканим пролетта у дома като засадим малко луковици от зюмбюл и нарцис. Всичко се случи по времето, когато бяхме заложници на зимата и се оказах с дете и бебе у дома за две седмици и половина. Трябваше да измисля интересна програма, така че баткото да не скучае и след като всички варианти се изчерпаха и напражението в мен леееко взе да се покачва алтернативата бе да вляза в банята с голямата ножица и да се самоподстрижа или да отпусна парата някак си:) И докато търсех нещо в шкафа попаднах на забравените от миналата година луковици и ги засадихме. Три саксии в дневната и три в детската. Тошко отговаря за едните, а аз за другите. Поливаме ги, говорим им, ухажваме ги и чакаме резултатите. Засега нещата са на този етап. Моите

Неговите

Надявам се скоро къщата да се изпълни с пролетно ухание:) Засега продължаваме с обгрижването им. Хубав ден от мен:)