Стела:)

И настана време да ви представя втория елемент от Шареното, моята творческа половинка:) Стела е специалист по плетките и пачуърка и майсторенето на причудливи неща, понякога с помощта на нейния син Тодор. 

И като начало вижте Историята на една шапка:)

Поводът за тази закачлива детска шапка е имения ден на съпруга ми. Вече от осем години сме заедно и фазата на материалните подаръци отдавна е премината успешно. И затова решавам да се включа в hand made течението и да му подаря ръчно изплетена от мен шапка, подходяща за сезона на зимата. Тук е мястото да споделя, че плетачните ми умения са в началната си фаза и се простират от изплитане на цветя за брошки до един шал яка, забележето, по мой модел. Тази пролет за първи път се пробвах да изплета шапка за сина ми, който е на 5 години, следвах стриктно указанието на модела, но шапката която се получи ставаше идеално за моята глава. Но, човек се учи цял живот си казах аз и поех до магазина, от който си пазарувам прежди. Там услужливата продавачка търпеливо ме изслуша и ми обясни в зависимост от избраната от мен плетка и размера на главата как да изчисля точния брой на бримките за да не се налага да разплитам и започвам отначало.

Същата вечер въоръжена с неободимите материали взех мерки и започнах да плета. Плетенето ми спореше и беше къде къде по интересно от останалите ми занимания. На няколки пъти при т.нар. премерване съпругът ми ми намекваше, че му стяга, но аз бързо разсейвах съмненията му с обяснения от типа как това е от преждата, от английския ластик в началото, нормално е и как като се изплете тя ще се разшири от само себе си и ще му пасне идеално. Всичко вървеше по план до онзи ден, когато трябваше да започна със свивките. От една страна разполагах със съветите на продавачката, че се свива на пет места и е логично да разделя броя на бримките на 5 за да свивам на еднакви по дължина места, а от друга страна имах и схемата на онази детска шапка, за чиято съдба ви обясних по-нагоре. И тъй като неволята учи в крайна сметка реших да ги комбинирам двете. Получи се една много малка шапка и аз изправена пред неизбежното разплитане и започване отначало, заложих твърдо на алтернативата. Направих три помпона, един за върха и два за отстрани, изплетох допълнителни парчета, които причиш отстрани и voila, получи се една сладурска шапка за сина ми. Два опита за плетене на шапки, първият детска, от който се получи дамска и втория мъжка, от който се получи детска. Синът ми е във възторг от шапката и чака само да застуди за да се покаже с нея, а аз разполагам само броени часове до имения ден за да направя трети и то успешен опит, защото нали знаете как е устроен човека, цени нещата, които е загубил. И сега мъжа ми наистина си иска шапката, а аз наистина искам да успея, така че стискайте ми палци.