Хайде добър вечер,
преди седмица видях поредната игра в Арти Марк и ми допадна,
веднага написах: Моят дом изглежда толкова различно...
хрумна ми на момента какво и как да съчетая.
Днес сутринта, обаче, преди да седна да направя това, което си бях наумила,
се разговорихме с една моя близка приятелка: за семейството, за отношението ни към децата
и т. н. Стигна се до там, че всяка сподели нещо от детството си.
Този пост, може би, ще стане малко тежък и дълъг, но все пак блога ми е мястото, където да бъда себе си... та : Нейните спомени за семейството и са как се смеят заедно на малки шеги, как родителите и не са си повишавали тон пред тях с брат и, как брат и носел музика.
Неща, които въобще не са ми познати, дори ми се сториха нереални...
Моите ще оставя за себе си, но в разговора разбрах нещата, които искам за Моя дом.
Може да прозвучат тривиално, но аз напоследък откривам тежестта на думите.
В Моя мечтан дом има всичко, от което се нуждае всеки от семейството ми: доброта, усмивки, положителен заряд, уют, мили приказки, здраве, разбирателство и албуми пълни със сладки спомени.
Картичката, която направих няма как да изрази чувствата ми ( този път се разчувствах ),
но детайлите, колкото и малко да са те показват какво би ми харесало в моя дом.
Бялото ми я любимо напоследък, защото ми напомня неизменно на ангелски криле ( те са ми слабост ), носи чувство за чистота.
Червения цвят е силен и открояващ се и ми носи настроение забава и винаги ме усмихва.
Прозореца за мен е символ, който показва широтата на съзнанито и колко далече може да стигне всеки, който мечтае...
Малката розичка отпред, впетена в панделката ( ръчно печена от Стела за миналия Свети Валентин ) казва:
"Децата са цветя".
