Предколедно настроение


Остават само 24 дни до Коледа и сега е време за поставяне на предколедния календар и украсата на входната врата. Лично аз много харесвам и двете, макар че си признавам, че  тази година ще слагам за първи път украса на входната врата. Докато разглеждах блоговете попаднах на блога на Elise и на най-невероятния коледен венец от картон и копчета. У дома все още има един кашон, който сина ми използва за по-бързо разчистване на стаята си:) Оставаше само да си купя копчета, и днес с Тошко си взехме едни много ефектни червени копчета. След вечеря изрязох парчетата, а Тошко ги налепи част от тях с цветни хартии, а друга част оцвети. Следвах инструкциите от блога, но венеца ми стана по-малък и който е рязал кашон напълно ще ме разбере. Ето го и нашия коледен венец. Утре сутринта ще го закачим на входната врата.
 
Историята на предколедния календар е по-дълга. Миналата година облепихме една кутия от обувки с шарена хартия, опаковах малките лакомства и вързах към всяко едно от тях номерче с числата от 1 до 24. Така всеки ден сина ми си издърпваше по едно и деня му започваше с вкус на шоколад. Тази година реших да направя такъв календар, който да използвам всяка година. За тази цел се спрях на календар от плат. Единствената пречка пред осъществяването на този ми грандиозен ако мога така да го нарека план бе липсата на шевна машина, на платове и най-вече на шивашки умения. Не че не мога да зашия едно копче, но общо взето това е границата ми на шивашка сръчност. Но както казват американците, няма проблеми, има само предизвикателства. И така се обърнах към човека в нашето семейство, за чиито тактически умения легенди се носят, а именно ...свекърва ми. Не, не си мислете сега най-лошото, много добре се разбираме с нея, просто тя е невероятна, само и поставете задача и за 24 часа всичко е решено. И така поставих и аз задачите да намери платове и човек, който да ушие календара и щом пристигнахме в Смолян /забравих да спомена, че мъжа ми е от там/ и платовете и шивача бяха налице. За последния мога да кажа, че толкова позитивен човек рядко се среща дори и в наши дни, когато позитивното мислене е издигнато в култ. Обясних на Венета /така се казва жената, изпод чиито ръце се роди нашия предколеден календар/ идеята си, дадох платовете и на другия ден тя ми показа това.
 
Ха, заболяха ли ви очите от толкова цветове? И мен в началото така ми подейства, но аз част от екипа на Шареното ли съм или не. Всъщност колкото повече го гледах, толкова повече ми харесваше и докато си пиехме истински родопски чай и си бъбрехме Венета довърши вече започнатото.
 
Ето ги двете ми помощнички – Нина /свекърва ми/ и Венета. И ако всички джуджета на Дядо Коледа са като тях вече разбирам как успяват да направят щастливи толкова много деца по света.

Разбира се това не беше края, трябваще да пришия номерче на всяко джобче от 1 до 24 и да купя лакомства. Спрях се на бонбони и шоколадови яйца, но не ми достигнаха за две джобчета. И тогава ми хрумна идеята да направя две карти за съкровища и да скрия лакомства или малки подаръчета. Тук на помощ се притече съпругът ми, който нарисува истински пиратски карти, а аз ги запечатах с восък, като написах все пак датата, за да знам кога да приготвя подаръчетата и да ги скрия.



Ето го и вече пълния с изненади предколеден календар. 
 
Остава само да го закача в стаята на сина ми за да я изпълни с много, ама много предколедно настроение.


Paragliding cards:)

Малко се отклонявам от коледното настроение,
след елхата на Стела,
но Шареното си е Шарено.
Тези картички са специален поздрав за всички
летящи
(тези, които нямат крила на гърбовете си:) )

Ах, Елхата!


Не знам за вас, но за мен очарованието на Коледа се крие Елхата. Без нея нито вкуса на меденките ще е същия, нито грееното вино /ако пиете такова/ ще ни стопля сърцата. Елхата поставя началото на празника и подклажда неговото очарование чак до Йорданов ден, когато по стар стил се развалят елхите и се обръщаме заредени с любов и надежда към Новата Година.
Пристрастеността ми към елхите пролича и в картичките, които направих за близките си хора. Дори оценката на сина ми Тодор бе категорична: “Ех, мамо, ти все елхи правиш. Направи един Дядо Коледа”. Е, добродушният дядо все още е висока летва за мен, но един ден, кой знае:) Засега вижте част от коледните ми картички.

 
Тази година реших елхата ни да е по-различна. Не знам нищо за отглеждането и пресаждането на елхи и затова отдавна съм се отказала да си взимам истинска елха в саксия. От друга страна многообразието от зелени, бели, пълни с шишарки и всякакви други изкуствени елхи ме пресити. Затова реших да се спра отново на комбинацията от вълна и Коледа. Първоначалната ми идея бе да изплета нещо като конус, който да поставя върху предварително изработен скелет. С течение на времето на фона започването на работа тази идея избледня и се измести от един по-опростен вариант. Нужни ми бяха лист зелен картон, лепило и зелена прежда. При изработката на конуса се включи активно мъжа ми, който с инженерна мисъл и пергел в ръка го разчерта. Следващата стъпка бе да залепя преждата върху конуса и се получи това.
 
След това настъпи най-забавната част – украсата на елхата, която е дело на сина ми Тодор. Извадихме миналогодишните играчки от солено тесто, част от тях са наше дело, други сме получили като подарък.
 
 
 
 
Разбира се има и купени през годините играчки, като любимите ми фигури на кон и дядо Коледа.
 

Спазвам традицията всяка година да правим или купуваме по една нова играчка. Това ще правим следващата седмица. Около елхата поставихме отново коледни акценти. Ангелче, подарък от близка приятелка, с която като че ли времето и дистанцията се опитва да ни раздели, но ще видим:)
 
 
И като завършек на тази феерия на върха на елхата поставихме една коледна звезда. Идеята взех от блога Muffin Tin Mom.

И когато всичко изглеждаше към края си, сина ми реши, че Коледа е празник на самия Дядо Коледа, затова и той трябва да получи един вид картичка и поздравления и му написа писмо.
 И така, ето я и нашата елха! Ах, елхата!



 

Подарък за ден рожден


Един специален за мен и моето семейство човек има рожден ден след броени дни и реших, че заслужава наистина специален подарък. Мислих, мислих и накрая реших да изработя един бележник – тефтер със....хербаризирани цветя и листа. Предисторията на тези цветя и листа датира още от месец юли тази година, когато вдъхновена от прекрасните ръчно изработени хартии с цветя реших да си хербаризирам цветя за всеки случай. И тъй като понастоящем съм градско чедо прибегнах до цветовете на моите сакъзчета и бегония, които отглеждам на терасата.
 
Подредих прилежно цветовете на бели листа и ги сложих в една дебела книга.
 
По време на златната есен, дарила ни с много топли и цветни дни, със сина ми събрахме доста листа, които отново подредихме в книги и списания. Идеята ми беше да използваме листата за да направим есенни рисунки, но Тошко така и не прояви желание и цялата тази красота си остана скрита сред книгите, очакваща своя миг. И той дойде.
За тефтерчето купих различни на цвят цветни листа и тъмно синя корица. Избрах за размер квадратния вариант, защото ми се стори по-удобен за носене в дамска чанта, и си подготвих листата.
 
Следващата стъпка бе да извадя хербаризираните цветя и листа и тук да си призная започна едно издирване, но накрая ги намерих.Избраната корица прегънах на две, изрязох прозорче и върху предварително подготвен лист направих една цветна композиция. Предварително си бях взела един прозрачен плик, в който се продават картички, но пускайки го в чантата си той се бе намачкал и вече не ми вършеше работа. Всичко това се случи някъде около 22.30 часа и дали от късния час, дали от нетърпението ми да видя всичко завършено допуснах няколко грешки. Грешка номер 1: реших да използвам домакинско фолио, което лесно се мачка, залепва и на всичкото отгоре и не е много устойчиво. Аз обаче с упорство покрих с него листа с цветята. Грешка номер 2: взех че за всеки случай го залепих върху задната част на листа с тиксо, да е по-устойчиво и като погледнах отпред, то не беше се изпънало много добре, но вече рискувах да повредя цветята ако тръгнех да махам тиксото. Грешка номер 3: за да скрия неравното и неустойчиво фолио отгоре сложих допълнително едно парче от офис джобовете за документи. Сега като се върна назад най-добрия вариант бе да използвам директно офис джоб, но първия опит е като първото дете, колкото и да си подготвен винаги има непредвидени ситуации. Ето я и моята корица.
 
Последната фаза бе подвързването и тъй като исках този бележник да се ползва непрекъснато заложих на спиралата, вместо на панделка. Занесох всичко в една книжарница и ми я подвързаха. Ето го и завършения вариант на бележника.

 
Пожелавам да се пълни само с хубави мисли и желания:))))

Розово до дупка:)))

Не знам дали е здравословно,
но аз с пълна пара продължавам на розова тема:)



                                    
 
 
 А тази красива клонка е излязла от ръцете на Вероника,
с която имах честта да се запозная.
Нейния online магазин за такива красоти и бижута е:


Хуваб и слънчев ден за всички:)

Коледен поздрав


Преди повече от година, на едно от заниманията в стаята за игра Ри-ри-ра Тошко разбра какво представлява писмото и какъв е неговия път. Дотогава той го свързваше единствено с идването на Дядо Коледа и изведнъж осъзна, че това е още един начин да се свържеш с любим за теб човек за да го зарадваш или да му благодариш. Преди няколко месеца по негово настояване двамата направихме пощенска кутия от кутия за обуки, която изрисувахме и на която изписахме името Тошко, да се знае кой е получателя на писмата в нея и я поставихме пред входната врата. В резултата на тази домашна операция той получи редица писма от бабите и дядовците си, от братовчедите, от леля си, та дори и от домашните любимци, които живеят при баба и дядо. В един момент писмата спряха да пристигат и Тошко леко се разтревожи, но след като си даде сметка, че самият той не е пращал писма откакто притежава кутията реше, че е време да започне. И тъй като наближава Коледа решихме да изненадаме любимата му леля, която в момента живее извън България с един Коледен поздрав. След кратко умуване какво да съдържа писмото реших да направим картичка, някаква дребна украса за офиса и играчка за елха. Впоследствие Тошко добави и рисунка.
Относно правенето на картички трябва да призная, че съм пълен аматьор, професионалиста в тази област е Краси. И тъй като не разполагам почти с никакви материали реших да изработя картичката от прежда. Не знам защо в главата ми изплува картичка на снежен човек от прежда. И за пробен опит очертах един кръг върху лист хартия, намазах го със сухо лепило и отгоре започнах да поставям преждата, следвайки очертанията на кръга. И се получи това.
 
Хареса ми и реших да залепя прежда и от другата страна, да го изрежа за да се превърне в ефектна играчка за елхата.
 
За самата картичка използвах тъмно син картонен лист прегънат на две, очертах три кръга с пергел и по същия начин залепих отгоре бяла прежда. Да ама, истинският снежен човек трябва да има морковен нос, очи и копчета, метла и тенджера за шапка. Очите и копчетата направих от черен лист, който перфорирах, носа отново от оранжева хартия, а шапката и метлата от прежда. Трудно се работи с прежда и лепило, но горе долу се справих. И толкова ми допадна тази идея, че смятам скоро да я доразвия.

 
Тошко докато ме гледаше взе да прави рисунка от остатъците прежда и доста се поизмъчи, защото се опитваше да сложи лепилото върху преждата и после да я лепи, но успя да направи това. По неговите думи, това е момиченце и как няма да е, вижте само каква коса има.



Украсата за офиса я видях в един от много блогове, които следя. От един кашон изрязох елхичките, а Тошко ги оцвети. Щипките за пране са за основа, като ги оцветихме в черно, да наподобяват стъблата на елхите.


 
И четвъртият елемент от писмото е рисунката на сина ми. Това е леля му под дъгата. 
 
Нашия коледен поздрав е вече готов, остава утре да го пусна да поеме пътя си към към сърцето на една наистина специална леля.

Първи стъпки Скрабукинг



 Мотото на семейството:)




 Елина -Бамбина.




 Максим Топузов Дракона Гормита и Бакугана.




Двамата заедно ще красят офиса на баща си!